Ники Горчилов

Ех, мина участието ми в Start UP 2008.

Май е ред на ексхибиционистичен (a.k.a. самоунищожителен) самоанализ.

Тъпо копеле съм, защото:

• за кой ли път презентирах без достатъчно подготовка. Цвете, любима моя комуникационна треньорке. Неприятно ми е да ти го съобщя, но за кой ли път работих по презентацията до посления момент и не си оставих никакво време за настройка. Така изложението дойде по-скоро като някакъв низ от лозунги, без много доказателствен материал. Струва ми се, че не изпълних рационалната си цел. Сега ще трябва да положа допълнителни усилия и да изложа визията си в писмен вид, за допълнителна консумация.
• Продължавам да смазвам събеседниците си като парен чук. Всъщност като два чука – един от думи и още един – от емоции. Или това е менгеме? Явно се самоопиянявам. Може би е време да потърся специализирана помощ?
• Обещанието пред стотиците хора, че с готовност ще им помогна в техния стартъп, беше твърде необмислено. В смисъл, че май създадох погрешни очаквания за “качеството на услугата”. Повечето си представят някакъв SLA, пък аз си представям best effort. Ще трябва да го work-вам out при първоначаната обработка на входящите мейлове. Може би един auto-response в стил “Мерси че ми писа. Имам голямо желание да ти помогна. Когато намеря време през следващите десетина години, непременно ще ти обърна внимание. Стига магарето, дето го учиш да не яде, да не е умряло дотогава. Успех.”?
• Нямах визитки! Как може да търсиш контакт с други хора и да не се подготвиш с най-ефективния инструмент за обмен на координати? Лошото е, че дори нямам идея къде са ми стотиците визитки, направени така жертвоготовно и “за вчера” преди година от милото марсианче.

Ако се съди по цунамито от поздравления през целия ден, явно съм късметлия и в психо-профила ми все още пише “selling things or ideas”. Въпреки престъпната ми небрежност в подготовката, презентацията изглежда постигна втората си, ирационална цел – да вдъхновява. Все е нещо.

Дидко, сега надеждите са в теб. Разбий ги на закриването.

Големият въпрос, на който само времето ще даде отговор е: дали намерих нови приятели? Надявам се.

Мило TableHopper-че,

От все сърце ти желая много трафик и качествено съдържание.

С обич,
Ники

Не мога да повярвам, че нещо, което тръгна толкова на шега, под кодовото име parcel50.net (няма такъв домейн, въобще не се и опитвай да го търсиш), вече има над 100 юзера. Сигурно влязох в топ 200 на интернет доставчиците в България. При това за 2 месеца и със слаб сигнал, който покрива не повече от 1/4 от къмпинга.

Явно не мога да си избягам от съдбата на интернет доставчик и призрака на мрежата ще ме преследва до гроб.

Хубаво е, че се запознахме с маса градинари и вече сме, така да се каже, известни. Лошото е, че вместо да си почивам, ходя на 200-300 метра в жегата да оправям разни висти и хикспета, инсталирани и настройвани от пишман специалисти.

За догодина имам две алтернативи:

1. да затоворя хотспота и да си го ползвам частно. Това обаче може да предизвика малка революция
2. да се разбера с къмпинга и да направим wireless покритие като хората. Един юзер каза, че ще ме запознае с г-н Управителя. Но това означава, още повече съпорт, а и трябва сейлс ченъл да градим. Марсиан, може да спретнем едни карти “Сърф-и-рай хот-спот”, limited edition, Gradina 2009. Мога със затворени очи да бетна на тираж от 300-400 парчета.

Хм… имам 9 месеца да го мисля.

Тъпия “европейски facebook” – hi5 ми направи някакв номер и изглежда разпратих на целия си адрес бук покани за тази мрежа.

Много съжалявам за спама.

Просто игнорирайте поканата.

Местното енерго най-сетне се сетило, че с тези строежи в района между Черноморец и Созопол тока няма да стигне и взело, че построило чистак-бърсак нова под-станция точно пред къмпинг Градина. Похвално.

Хубава работа, ама българска. Не успяли да завършат строежа навреме и сега, точно по средата на сезона ни оставиха цял ден без ток. У-у-у…

Нейсе, дано поне в резултат от операцията тока престане да спира през ден, и напрежението да не пада до 170 волта.

П.П. Пфу, тъкмо натиснах “Publish” и тока пак спря. Още 1 час борба с електрическото табло, две ухапвания от оси и тока отново е тук. Ако не друго, на една от трите фази напрежението се повиши от 180 волта, на 210. Явно само тя е към новата станция.

Инсталацията на лагера поприключи.

От миналия септември сънувах поне веднъж месечно как разпъваме катуна. В съня си измислях подобрения в оборудването и технологията на монтаж. В резултат на което се получи по-софистикейтид инсталация, но ми отне сумарно към 15 дни. Вярно, че почти всяко нещо го правих поне по два пъти, форцелта дори три, но пак е твърде ресурсоемко като за мен. Другият път се надявам да ми се присъни оптимизирана версия.

Остават някакви дреболии, но такива ще се точат до края на сезона. Който не членува в движението “Направи си сам” не си за къмпинг

Важното е, че официалният интернет доставчик на къмпинг Градина, a.k.a. parcel50 вече облъчва района. Моля желаещите да си подадат по една молбичка, да почакат мъничко и ще им пуснем сигналчето. Тази година месечните акаунти са на примоция – по 20 лв. Седмичните си остават по 10.

Бележки към себе си:

1. не се оптивай да опъваш форцелта на силен вятър. Така или иначе не можеш да го изпънеш.
2. преди да включиш бойлера се увери, че е пълен с вода. Иначе се цепи като печен кестен.
3. източвай прецизно водата в края на сезона. Батериите се пукат при замръзване.

Толкоз. Очаквай снимков материал.

След по-малко от 6 часа ще дърпам фургона към къмпинг Градина.

Караваната блести измита на автомивка (голям фън беше вкарването й в съответната клетка), седи и чака на бул. Ситняково да я закача за колата и да потеглим. Само дано някой умник не ми се паркира отпред пред теглича, че в 4 сутринта не знам какво ще правя. 2 тона нямат подместване.

Съставът е 100% Горчилови – двамата с брат ми с по едно дете – Виктор и Митето.

Планът е 2 дни разстановка, 2 дни почивка и връщане в София, че са се наточили едни рождени дни, едни тържества…

Евентуално на 12 юни ще бъде официалното отплаване за цял сезон.

Да слушате докато ме няма

След двумесечна битка с агенцията по вписванията на 23 май най-сетне успяхме да пререгистрираме България Телеком.

Новото й име е OmniOne – като символ на турлю гювеча от дейности, които й предстоят. Един вид всичко в едно.

Освен ново име фирмата си има ново седалище, капитал и акционерен състав.

След 12 години в сянка партньорството ни с Еми вече е формализирано.

На добър час!

Успешно се завърнахме от странство.

Изкупихме къмпингарските магазини на Бавария. Пак трябваше да правя чудеса с багажа:

Най-доволен съм от гарсониерата за гости. Бабите и дядовците са уредени:

Струва майка си и баща си, но се връзва идеално с моя форцелт (от същата серия е) и не се стърпях.

Сред по-големите покупки се открояват надуваема лодка за 4 възрастни и душ-шатра. А, да не забравяме и два кашона химикал за тоалетна.

Всички нови придобивки ще бъдат изложени за посетители между 1 юни и 15 септември. Който проявява интерес да заповяда.

Ели снима активно и вече е качила снимките в Picasa.

Върнахме се през Унгария. Брат ми беше прав, че маршрутът през Словения е по-бърз и по-приятен, въпреки наличието на една граница в повече.

Този път вместо отчет публикувам снимка на статистиката от GPS-а за преходa от Мюнхен до София:

Лъже само за Max Speed. Корабът вдига максимум 195 км./ч.

1300+ км изминати абсолютно безгрижно. От къщи до хотела в Мюнхен точно 13 часа, включително час и половина почивки. Средна скорост за целия пробег 115 км./ч.

Трасето:

• София – Калотина: много добре са направили пътя. Полицията явно се беше отдала на заслужена почивка. Зареждане на тънка нафта от безмитната бензиностанция на Братя Василеви. Дано не ми излезе солена с някоя смяна на EGR клапан.
• Сърбия – GPS прожектира пълен мрак. Беше му ясно само, че караме на запад. Средна скорост – около 130 км./ч.
• Хърватска – супер магистрала. Най-добрата настилка от цялото трасе. Тук GPS даде картина. Средна скорост над 150 км./ч.
• Словения – все още доста строят магистрали. Средната скорост е някъде около 100 км./ч.
• Австрия – доста по-натоварено (все пак дойде и деня). Средна скорост около 120 км./ч.
• Германия – тук вече не издържах и предадох управлението на бате Вельо за последните стотина километра. Много натоварено. Средна скорост под 100 км./ч. Както обикновено ми се случва, държавата в която по правилник можеш да караш най-бързо, всъщност преминаваш най-бавно.

С четири думи – нощем се пътува рахат.

Човекът със сцепената вежда спа през половината път. След това се държа направо отлично. Честно казано очаквах хиперактивност заради дългото седене в столчето, но явно подготвителните разговори какво предстои свършиха работа.

Любимата тъща ни гощава с баници, сандвичи, плодове…. Спа почти колкото Виктор.

Хотелът отговаря на всички поставени критерии:

• безплатен wifi
• безплатна закуска
• паркинг, е не е безплатен, но се оказва, че в района се спира на улицата безгрижно.

Като бонус предлага безплатен фитнес, сауна и парна баня.

За жалост нямат още свободни стаи и трябва да чакаме 1 час.

Само S-Max-а ме дразни с:

• безобразния си харч – 8.3 л. на 100 км. (за целия преход);
• лашкането наляво-надясно и нагоре-надолу при най-малките неравности и завои;
• наличието на една-единствена запалка, при необходимост от 3 devices – GPS, антирадар, iPod… (Естествено нито една бензиностанция не продава разклонители. Добре, че GPS и iPod работят и на батерия.)

Ще го сменям.

Рапорт даден.