Ники Горчилов

1300+ км изминати абсолютно безгрижно. От къщи до хотела в Мюнхен точно 13 часа, включително час и половина почивки. Средна скорост за целия пробег 115 км./ч.

Трасето:

• София - Калотина: много добре са направили пътя. Полицията явно се беше отдала на заслужена почивка. Зареждане на тънка нафта от безмитната бензиностанция на Братя Василеви. Дано не ми излезе солена с някоя смяна на EGR клапан.
• Сърбия - GPS прожектира пълен мрак. Беше му ясно само, че караме на запад. Средна скорост - около 130 км./ч.
• Хърватска - супер магистрала. Най-добрата настилка от цялото трасе. Тук GPS даде картина. Средна скорост над 150 км./ч.
• Словения - все още доста строят магистрали. Средната скорост е някъде около 100 км./ч.
• Австрия - доста по-натоварено (все пак дойде и деня). Средна скорост около 120 км./ч.
• Германия - тук вече не издържах и предадох управлението на бате Вельо за последните стотина километра. Много натоварено. Средна скорост под 100 км./ч. Както обикновено ми се случва, държавата в която по правилник можеш да караш най-бързо, всъщност преминаваш най-бавно.

С четири думи - нощем се пътува рахат.

Човекът със сцепената вежда спа през половината път. След това се държа направо отлично. Честно казано очаквах хиперактивност заради дългото седене в столчето, но явно подготвителните разговори какво предстои свършиха работа.

Любимата тъща ни гощава с баници, сандвичи, плодове…. Спа почти колкото Виктор.

Хотелът отговаря на всички поставени критерии:

• безплатен wifi
• безплатна закуска
• паркинг, е не е безплатен, но се оказва, че в района се спира на улицата безгрижно.

Като бонус предлага безплатен фитнес, сауна и парна баня.

За жалост нямат още свободни стаи и трябва да чакаме 1 час.

Само S-Max-а ме дразни с:

• безобразния си харч - 8.3 л. на 100 км. (за целия преход);
• лашкането наляво-надясно и нагоре-надолу при най-малките неравности и завои;
• наличието на една-единствена запалка, при необходимост от 3 devices - GPS, антирадар, iPod… (Естествено нито една бензиностанция не продава разклонители. Добре, че GPS и iPod работят и на батерия.)

Ще го сменям.

Рапорт даден.

Вчера в училището на Бо имаше родителска среща.

От детската градина ни направиха услуга и буса стовари Виктор направо там. Еми пък забравила да предупреди за оставането на Борис и те ни го изпратили към къщи. Газ с моторината натам да настигна буса и да си върна детето обратно в училище.

Тъкмо с Бо паркираме пред St. George School и виждаме да извеждат Виктор целия окървавен.

Оказва се, че докато си стоял “кротко” в двора на училището, една пейка се втурнала, завряла облагалката си под краката му, вдигнала го на метър и половина, обърнала се и му сцепила лявата вежда.

Класика. Баща му три пъти е ходил да му шият брадата заради подобни палави вещи от обкръжаващата го среда - ръждясала пързалка, коледен супник и каменна стълба.

Нейсе, хващам аз Виктор и газ към Токуда, каято е на 500-600 метра (случката се разиграва досами Американското посолство).

По пътя обяснявам какво предстои - прочистване, а след него лепене или шиене. От прочистването ще го щипе доста. Ако има късмет да го лепят няма да боли особено. Ако трябва да се шие обаче ще има някаква болка. Да бъде готов за най-лошото, но да не се притеснява, защото татко му навсякъде ще бъде с него. При нашите деца (а предполагам и при всички други, само някой да си правеше труда да го прави) предварителната подготовка играе много важна роля за безстресово посещение при доктори. Досега не сме имали засечки като писъци, рев и пр. Всички процедури се посрещат безмълвно и без помръдване.

Ще пропусна 30 минутните премеждия в Токуда, но в крайна сметка се оказва, че спешните детски случаи не са добре дошли - имат само дежурен педиатър. Препоръчаха ни Пирогов. Поне почистиха раната с вода и залепиха стерилна марля.

Обратно към St. George да си вземем Еми и Борис. Виктор вече се е окопитил и иска да пътува с мен (разбирай с моторината) до Пирогов. Естествено не му се разрешава.

В Пирогов му направиха една инжекция против тетанус, подариха му спринцовката като награда за мъжкото поведение и ни насочиха към операционната за шев и кройка.

Упс… срив в силата. Оказва се, че в операционната не пускат родители. Как сега в 30 секунди да убедим Виктор да влезе сам. Ако имаме 5 минути ще успеем, но това е Пирогов и след нас са още 5 окъвавени деца и сестрата е на път да се изнерви.

В последния момент сестрата измисля авариен изход - покани Борис също да влезе. Като оставим настрана въпроса защо в операционната може да влезе дете, а родител не, предложението определено свърши работа. И двамата братя влязоха щастливи и доволни.

Интересното е, че когато излизаха пак бяха усмихнати. Докторът дойде и започна с обяснението, че за пръви път в 15-годишната си история среща дете, което не казва гък по време на цялата процедура. Само батко му леко пребледнял и се вцепенил, но инак нямало никакви проблеми. Като финал двамата родители аха да припаднат от гордост

Сега остава един сериозен проблем - свалянето на конците, което се пада точно по средата на пътуването ни в Германия. Преди да заминем ще е твърде рано, след като се върнем - късно.

Днес ще трябва да решим какво да правим. Алтернативите са три - тръгване и връщане по-рано (например утре). Тръгване другата седмица, след махане на конците. Но тогава ще изпусна тайм слота (24-25 май) за теглене и разпъване на каравана. Вариант три е сваляне на конците в немска болница. Днес Еми ще прозвъни НЗОК да разбере какъв е случая.

Колкото до Виктор - травмата не му се отразява по никакъв начин. Половин час след болницата вилня в градинката като отвързан.

Експресната реакция на Oggin по повод прераждането на niki.gorchilov.com под формата на личен блог означава само едно - все още има хора, които следят емисиите на struvasi.com през стария адрес.

Ако четеш това, значи най-вероятно си от тази група.

Като не съм си свършил работата навреме, ще трябва сега да отмазвам.

И така, ако искаш да следиш емисиите на Струва си!, ползвай www.struvasi.com/feed/ за целта.

Ако ти се четат личните ми преживявания, си добре заварил на niki.gorchilov.com/feed/.

В събота, 17 май заминаваме за Мюнхен. Връщаме се на 22-ри - четвъртък. В групата сме Виктор-син, любимата тъща, Бай Велин и аз. Еми и Бо си остават тук.

Идеята е докато баба и внуче обикалят забележителности, ние с Вельо да отгребем магазините за къмпинг оборудване в района, че до откриването на сезона в Градина остават само две седмици.

Вълци ми даде малко каталози, за да се ориентирам предварително. Има много хитри джаджи. Като се върна ще пиша отчет.

Дано багажника на S-Max-а ми стигне.

За първи път ще ходя в Мюнхен, така че няма да се разсърдя на предложения за интересни места наоколо - забележителности, шопинг, заведения…

Приемам и дребни поръчки.

Блогомперията ми се връща там откъдето започна - на niki.gorchilov.com.

Дето се вика “Back to the roots”.

В “Струва си!” нещо нямам вдъховение да пиша. Явно 35-те лазарника дето ги чукнах наскоро си казват думата и скептицизмът ми взема връх. Напоследък нищо не ме впечатлява достатъчно, за да пиша за него.

Пишман строят леко тъпче на едно място, но като тръгне ще възобновя публикациите там.

Никинтош се пълни редовно, ама няма кой да чете (30-тина човека). Нищо, продължавам с пълна пара - след 5 години, когато Apple превземат компютрите ще е най-популярното ми уеб пропърти.

Затова реших да реактивирам този блог. В него ще следвам стриктно форматa на личен дневник, така че не очаквай особени мъдрости тук.

Редовното четене ще ти спести въпроса “Как си?” като се видим.

Stay tuned.