Ники Горчилов

Този камион води личната ми класация за най-добри постижения на индийското ТНТМ ever:

И един по-близък поглед към „кабината“ с гордия шофьор и двигателят от… водна помпа:

Сигурно и в Индия никой не обича да си глади ризите, защото гладачните услуги са почти толкова начесто, колкото сергиите за зарзават:

Това „ателие“ е малко по-луксозно:

Оказва се, че рецесията се отразява изключително благоприятно на junk food веригите. Както лондонския Metro ни информира още от първа страниа, Макдоналдс обявили рекордни резултати за миналата година, а KFC планирали да открият 300 нови ресторанта през 2009 само на Острова.

Само няколко дни по-късно бяхме свидетели на масивните кампании на веригите за бързо хранене в Дъблин, посветени на глобалната рецесия:

По идея на Еленко пускаме бета версия на интерактивна карта на заведенията в TableHopper. Всякакви забележки и предложения са добре дошли.

С този постинг започвам поредица от (най-вече) фото публикации посветени на изумителното Индийско творчество.

Ако искаш да си свариш компотите, но нямаш под ръка бързовар, можеш да заимстваш това изпробвано в практиката решение.

Пожелавам пращящо здраве, обилно щастие и наднормен късмет.

Ех, мина участието ми в Start UP 2008.

Май е ред на ексхибиционистичен (a.k.a. самоунищожителен) самоанализ.

Тъпо копеле съм, защото:

• за кой ли път презентирах без достатъчно подготовка. Цвете, любима моя комуникационна треньорке. Неприятно ми е да ти го съобщя, но за кой ли път работих по презентацията до посления момент и не си оставих никакво време за настройка. Така изложението дойде по-скоро като някакъв низ от лозунги, без много доказателствен материал. Струва ми се, че не изпълних рационалната си цел. Сега ще трябва да положа допълнителни усилия и да изложа визията си в писмен вид, за допълнителна консумация.
• Продължавам да смазвам събеседниците си като парен чук. Всъщност като два чука – един от думи и още един – от емоции. Или това е менгеме? Явно се самоопиянявам. Може би е време да потърся специализирана помощ?
• Обещанието пред стотиците хора, че с готовност ще им помогна в техния стартъп, беше твърде необмислено. В смисъл, че май създадох погрешни очаквания за „качеството на услугата“. Повечето си представят някакъв SLA, пък аз си представям best effort. Ще трябва да го work-вам out при първоначаната обработка на входящите мейлове. Може би един auto-response в стил „Мерси че ми писа. Имам голямо желание да ти помогна. Когато намеря време през следващите десетина години, непременно ще ти обърна внимание. Стига магарето, дето го учиш да не яде, да не е умряло дотогава. Успех.“?
• Нямах визитки! Как може да търсиш контакт с други хора и да не се подготвиш с най-ефективния инструмент за обмен на координати? Лошото е, че дори нямам идея къде са ми стотиците визитки, направени така жертвоготовно и „за вчера“ преди година от милото марсианче.

Ако се съди по цунамито от поздравления през целия ден, явно съм късметлия и в психо-профила ми все още пише „selling things or ideas“. Въпреки престъпната ми небрежност в подготовката, презентацията изглежда постигна втората си, ирационална цел – да вдъхновява. Все е нещо.

Дидко, сега надеждите са в теб. Разбий ги на закриването.

Големият въпрос, на който само времето ще даде отговор е: дали намерих нови приятели? Надявам се.

Мило TableHopper-че,

От все сърце ти желая много трафик и качествено съдържание.

С обич,
Ники

Не мога да повярвам, че нещо, което тръгна толкова на шега, под кодовото име parcel50.net (няма такъв домейн, въобще не се и опитвай да го търсиш), вече има над 100 юзера. Сигурно влязох в топ 200 на интернет доставчиците в България. При това за 2 месеца и със слаб сигнал, който покрива не повече от 1/4 от къмпинга.

Явно не мога да си избягам от съдбата на интернет доставчик и призрака на мрежата ще ме преследва до гроб.

Хубаво е, че се запознахме с маса градинари и вече сме, така да се каже, известни. Лошото е, че вместо да си почивам, ходя на 200-300 метра в жегата да оправям разни висти и хикспета, инсталирани и настройвани от пишман специалисти.

За догодина имам две алтернативи:

1. да затоворя хотспота и да си го ползвам частно. Това обаче може да предизвика малка революция
2. да се разбера с къмпинга и да направим wireless покритие като хората. Един юзер каза, че ще ме запознае с г-н Управителя. Но това означава, още повече съпорт, а и трябва сейлс ченъл да градим. Марсиан, може да спретнем едни карти „Сърф-и-рай хот-спот“, limited edition, Gradina 2009. Мога със затворени очи да бетна на тираж от 300-400 парчета.

Хм… имам 9 месеца да го мисля.

Тъпия „европейски facebook“ – hi5 ми направи някакв номер и изглежда разпратих на целия си адрес бук покани за тази мрежа.

Много съжалявам за спама.

Просто игнорирайте поканата.