Me @ Start UP 2008
Ех, мина участието ми в Start UP 2008.
Май е ред на ексхибиционистичен (a.k.a. самоунищожителен) самоанализ.
Тъпо копеле съм, защото:
- за кой ли път презентирах без достатъчно подготовка. Цвете, любима моя комуникационна треньорке. Неприятно ми е да ти го съобщя, но за кой ли път работих по презентацията до посления момент и не си оставих никакво време за настройка. Така изложението дойде по-скоро като някакъв низ от лозунги, без много доказателствен материал. Струва ми се, че не изпълних рационалната си цел. Сега ще трябва да положа допълнителни усилия и да изложа визията си в писмен вид, за допълнителна консумация.
- Продължавам да смазвам събеседниците си като парен чук. Всъщност като два чука – един от думи и още един – от емоции. Или това е менгеме? Явно се самоопиянявам. Може би е време да потърся специализирана помощ?
- Обещанието пред стотиците хора, че с готовност ще им помогна в техния стартъп, беше твърде необмислено. В смисъл, че май създадох погрешни очаквания за “качеството на услугата”. Повечето си представят някакъв SLA, пък аз си представям best effort. Ще трябва да го work-вам out при първоначаната обработка на входящите мейлове. Може би един auto-response в стил “Мерси че ми писа. Имам голямо желание да ти помогна. Когато намеря време през следващите десетина години, непременно ще ти обърна внимание. Стига магарето, дето го учиш да не яде, да не е умряло дотогава. Успех.”?
- Нямах визитки! Как може да търсиш контакт с други хора и да не се подготвиш с най-ефективния инструмент за обмен на координати? Лошото е, че дори нямам идея къде са ми стотиците визитки, направени така жертвоготовно и “за вчера” преди година от милото марсианче.
Ако се съди по цунамито от поздравления през целия ден, явно съм късметлия и в психо-профила ми все още пише “selling things or ideas”. Въпреки престъпната ми небрежност в подготовката, презентацията изглежда постигна втората си, ирационална цел – да вдъхновява. Все е нещо.
Дидко, сега надеждите са в теб. Разбий ги на закриването.
Големият въпрос, на който само времето ще даде отговор е: дали намерих нови приятели? Надявам се.
на мен единствената забележка ми е да слушаш внимателно въпросите, които ти задават.
имаше двама юнаци, които питаха едно, ти си говореше нещо, което беше решил, че трябваше да кажеш
що се отнася до презентацията, на мен ми хареса. беше в стил “импровизация”, но пък подпали хората с емоция.
auto-response-а с точно това съдържание не е добра идея
, а и мисля, че повечето ще са ти любопитни за да ги прескочиш.
За малко ме върна в студентските ми години, защото съм имал лекции в тази зала, а и по скамейките беше пълно със студенти, които старателно слушаха и си записваха
Дотук с приликите с лекциите, обаче. Онези часове с преподаватели от ТУ-София бяха досадни и приспивни, а залата се засмиваше само, ако някой “беден” студент падне на банката си под товара на скуката и съня. А вчера в залата хората се радваха на това, което казваш и се усмихваха на шегите. Мисля, че беше полезен за доста хора.
Наред със забележката на j. да кажа и за едно нещо, което ми липсваше. То може да е в нечия друга лекция, за което сам съм виновен, че не съм разбрал преглеждайки програмата на събитието. Липсваше ми нещо като обяснение как да познаем идеята, защото не мисля, че е правилно да тръгнеш да правиш старт-ъп самоцелно, заради думите, че сега е момента или заради надъхващата ти презентация. Но това е друга тема, различна от твоята, така че не смятам, че е пропуск при теб.
А, да, и в залата липсваше въздух и вътрешната организация на сградата е впечатляващо ирационална, но това е за друг разговор
звучиш наистина прекалено самокритично на фона на това, което чух
пък и вдъхновението е жизнено важно, ако си успял да направиш това, ехеее…
с нетърпение чакам да се появи видеото, макар че не те виждам листнат в сайта?
бтв: ако все още ти трябват визитки за вчера, свиркай. always welcome
всъщност не съм прав
каза нещо и за идеята – да внимаваме за уникалното и да не го изпускаме, като мечката, която танцува с лунната стъпка на майкъл джексън в рекламата на лондонската компания за градски транспорт относно колоездачите. дам.
Аз както винаги се включвам късно
Но ми хареса какво си написал тук.
Само се чудя аз ли винаги чувам последен за някое събитие… то не е лесно да си “на майната си” откъснат от света. Но да се върна на темата – щом пишеш така хубаво, сигурно ще се справиш да изразиш “идеята” в писмен вид – ще чакам да дадеш да чета като един от многото, неприсъствали на събитието. Гледам – има пезентация, значи трябва да гледам и чета
А щом не съм чул за това мероприятие, може би пък вече не съм “стартиращ”… да бе, мечтай си. Аз един блог на личния си сайт още не съм стартирал. Но поне имам фирмен, само някой трябва да пише в него.
“Смех”.
Е, дано скоро те видя, ей така между другото, пък ще си взема кърпи да бърша парата!