Четем днес в Новинар мъдрото съждение, че частни интернет доставчици контролират сигналите в МВР. Цитирам:

Част от провайдърите, които доставят интернет в МВР, са частници, а това е опасно за сигурността на хората, които подават сигнали. За това алармира в сряда председателят на Асоциацията за противодействие на икономическите измами (АПИИ) Димитър Динев. Той посочи като пример сайтовете на МВР-Благоевград, Монтана, Русе. Цялата информация минава през частни лица, което може да доведе до злоупотреби, смята Динев, като по думите му може би дори министърът все още не си дава сметка за това.

Господинът Динев явно е проспал времето от 12 юни 2004 насам, когато последният държавен интернет доставчик беше продаден на Viva Ventures.

Между другото, резултатите от проверката на мейл и уеб хостинга на  АПИИ са силно обезпокоителни. Ако сте съвестни граждани, избягвайте да сигнализирате Асоциацията за противодействие на икономическите измами, защото частниците от ICN.bg може да злоупотребят с вас.

Няма спасение от тези капиталисти. Аз предлагам АПИИ да обедини широките народни маси в движение за национализация на интернеда.

За първи път виждам това нещо. Надписите отзад гласят REVAi Electric Vehicle. Оказа се 100% индийско творение.

Закъде бързаме? Не видя ли че свети червено?

Я върви на гишето при колегата да ти напише един акт.

Следващият път, ако искаш да се разберем, кажи на белия да не вади фотоапарат. Знаем, че сме хубави.

Мисля, че всички думи са излишни:

Това в краката на колежката е ултрамодерен fixed wireless телефон, най-вероятно WiMax, по който тя говори от своя офис:

Пре-интернет разновидност на ценовите листи на Мост:

А ето и пра-дядото на рекламния банер, който насочва зажаднелия за актуална пазарна информация консуматор:

Всеки блок в Делхи има денонощна охрана.

Тъй като през зимата нощните температури падат под 10 градуса, охранителите използват следния дивайс за отопление:

Подобни инсталации влизат в употреба и когато трябва да се изпече нещо на балкона.

Yours truly утре отново заминава на пътешествие.

Първо една седмица с Виктор (партньор) и Бонев (френд) в любимото Делхи на лов за нови екзотични снимки и между другото да свършим малко работа. Връщам се другата събота.

На следващия ден с Еми и Виктор (син) заминаваме за LA. Там вече имаме организирани разходки до Сан Диего, посещение на аквариуми, паркове с диви животни, Дисни шоу на лед и прочее забави за малки, големи и още по-големи момичета и момчета.

Пожелайте ми успешен шопинг. Злите езици твърдят, че покрай кризата разпродажбите са чудовищни, а ние тримата имаме право на общо 150 килограма чекиран багаж. Мисля да се възползваме от тази квота.

Прибираме се на 15/04, така че който има нещо за мен, ще трябва да изчака до втората половина на април.

Сполай ви.

Липсата на каквито и да било правила за движение на (моторни и не дотам) превозни средства и последващят от това хаос по улиците на Индия е може би първият шок, на който е изложен всеки нов посетител на тази уникална страна. Шокиращо е дори за обръгнали по улиците на София, Солун и Истанбул джигити като мен. Може би един ден ще пусна в тубата кратко видео, защото няма думи, с които да бъде описано придвижването, маневрите и паркирането на индийските превозни средства.

Ето защо изпаднах в още по-голям шок, когато един ден не си открихме колата там, където я бяхме паркирали. Оказа се, разбирате ли, че в Делхи имало паяци, които носят колите на ето такива наказателни паркинги:

Освобождаването става след заплащане на съответната глоба на следното полицейско „гише“:

Принципът „да не се излагаме пред чужденците“ важи с пълна сила и в братска Индия, в резултат на което бяхме освободени напълно безплатно.

Изкупуваме хартия и компютри. Плащаме на килограм живо тегло: