Виктор с два шева на лявата вежда
Вчера в училището на Бо имаше родителска среща.
От детската градина ни направиха услуга и буса стовари Виктор направо там. Еми пък забравила да предупреди за оставането на Борис и те ни го изпратили към къщи. Газ с моторината натам да настигна буса и да си върна детето обратно в училище.
Тъкмо с Бо паркираме пред St. George School и виждаме да извеждат Виктор целия окървавен.
Оказва се, че докато си стоял “кротко” в двора на училището, една пейка се втурнала, завряла облагалката си под краката му, вдигнала го на метър и половина, обърнала се и му сцепила лявата вежда.
Класика. Баща му три пъти е ходил да му шият брадата заради подобни палави вещи от обкръжаващата го среда - ръждясала пързалка, коледен супник и каменна стълба.
Нейсе, хващам аз Виктор и газ към Токуда, каято е на 500-600 метра (случката се разиграва досами Американското посолство).
По пътя обяснявам какво предстои - прочистване, а след него лепене или шиене. От прочистването ще го щипе доста. Ако има късмет да го лепят няма да боли особено. Ако трябва да се шие обаче ще има някаква болка. Да бъде готов за най-лошото, но да не се притеснява, защото татко му навсякъде ще бъде с него. При нашите деца (а предполагам и при всички други, само някой да си правеше труда да го прави) предварителната подготовка играе много важна роля за безстресово посещение при доктори. Досега не сме имали засечки като писъци, рев и пр. Всички процедури се посрещат безмълвно и без помръдване.
Ще пропусна 30 минутните премеждия в Токуда, но в крайна сметка се оказва, че спешните детски случаи не са добре дошли - имат само дежурен педиатър. Препоръчаха ни Пирогов. Поне почистиха раната с вода и залепиха стерилна марля.
Обратно към St. George да си вземем Еми и Борис. Виктор вече се е окопитил и иска да пътува с мен (разбирай с моторината) до Пирогов. Естествено не му се разрешава.
В Пирогов му направиха една инжекция против тетанус, подариха му спринцовката като награда за мъжкото поведение и ни насочиха към операционната за шев и кройка.
Упс… срив в силата. Оказва се, че в операционната не пускат родители. Как сега в 30 секунди да убедим Виктор да влезе сам. Ако имаме 5 минути ще успеем, но това е Пирогов и след нас са още 5 окъвавени деца и сестрата е на път да се изнерви.
В последния момент сестрата измисля авариен изход - покани Борис също да влезе. Като оставим настрана въпроса защо в операционната може да влезе дете, а родител не, предложението определено свърши работа. И двамата братя влязоха щастливи и доволни.
Интересното е, че когато излизаха пак бяха усмихнати. Докторът дойде и започна с обяснението, че за пръви път в 15-годишната си история среща дете, което не казва гък по време на цялата процедура. Само батко му леко пребледнял и се вцепенил, но инак нямало никакви проблеми. Като финал двамата родители аха да припаднат от гордост 
Сега остава един сериозен проблем - свалянето на конците, което се пада точно по средата на пътуването ни в Германия. Преди да заминем ще е твърде рано, след като се върнем - късно.
Днес ще трябва да решим какво да правим. Алтернативите са три - тръгване и връщане по-рано (например утре). Тръгване другата седмица, след махане на конците. Но тогава ще изпусна тайм слота (24-25 май) за теглене и разпъване на каравана. Вариант три е сваляне на конците в немска болница. Днес Еми ще прозвъни НЗОК да разбере какъв е случая.
Колкото до Виктор - травмата не му се отразява по никакъв начин. Половин час след болницата вилня в градинката като отвързан.
